30.09.2011 г., 20:00

Той е затворът ми

862 0 1

Той е затворът ми.

В него се намерих за пръв път.

В него се изгубих.

В него ме няма вече,

но той е в мен.

Той е затворът ми.

 

Той е полетът ми.

С него прогледнах за пръв път.

С него затворих очи.

С него съм свободна,

но той не е свободен с мен.

Той е затворът ми.

 

Той е любовта ми.

С него се научих да живея.

С него сияя.

Него обичам!

Но той не ме обича.

Той е затворът ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любими са ми последните стихове...
    Пишеш красиво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...