30 сент. 2011 г., 20:00

Той е затворът ми

860 0 1

Той е затворът ми.

В него се намерих за пръв път.

В него се изгубих.

В него ме няма вече,

но той е в мен.

Той е затворът ми.

 

Той е полетът ми.

С него прогледнах за пръв път.

С него затворих очи.

С него съм свободна,

но той не е свободен с мен.

Той е затворът ми.

 

Той е любовта ми.

С него се научих да живея.

С него сияя.

Него обичам!

Но той не ме обича.

Той е затворът ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любими са ми последните стихове...
    Пишеш красиво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...