1 abr 2011, 22:07

Той и тя

1.2K 0 9

 

                  Той    и   тя

 

 

 

Среднощен  час  и   крайна  гара,

експресът пътниците свои чака,

тихи  стъпки в бялото по тротоара

оставят те, прииждащи  от мрака.

 

 

Две фигури  до лампата се спряха,

той и тя -  една   отминала     любов,

устните   невярващи    мълчаха,

ще си кажат сбогом, вместо благослов.

 

 

Стар филм с  черно-бял каданс

рисува отсрещната  стена без  звук,

това е  краят  на  красив   романс,

тя  ще  си  замине  завинаги от  тук.

 

 

Само  сенките  сега  се пожелаха,

казал  всичко, той напрегнато  мълчи,

последен  миг, само сенките се сляха,

тя вижда светлините на своите сълзи.

 

 

Сбогом си  казват той  и  тя,

неловко тишината  между тях стои,

сбогом, повтори вятърът в нощта...

последните  секунди  часовникът брои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Ники
    ,Галина!За това ,че споделихте!
  • хубав стих
  • Здравей ,малка фея Вилдан!Красота има навсякъде.Трябват само очи за това.
  • Дори и в тъгата има красота...
  • Здравей,Сеси!Благодаря за поздрава!Слушайки го прозрях(с помощта на текста),че всъщност ако е имало любов ,тя остава завинаги в сърцето и на двамата.Човешката душа,ако я оприличим на едно огледало,то няма да е равно ,а ще е пъзел от много парченца.Това са хората ,от живота ни,приятели ,любими,врагове.Всеки по определен начин ни е повлиял.Същото важи за останалите,ние също ги променяме.Хората умират,но паметта остава в живите.

    Здравей,Нина!Благодаря за отзива.Да има много тъга в стиха.Но и споделена истина.Така е в живота.Повечето от нас са го преживяли.Но дали искат да си го спомнят?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...