1 апр. 2011 г., 22:07

Той и тя

1.2K 0 9

 

                  Той    и   тя

 

 

 

Среднощен  час  и   крайна  гара,

експресът пътниците свои чака,

тихи  стъпки в бялото по тротоара

оставят те, прииждащи  от мрака.

 

 

Две фигури  до лампата се спряха,

той и тя -  една   отминала     любов,

устните   невярващи    мълчаха,

ще си кажат сбогом, вместо благослов.

 

 

Стар филм с  черно-бял каданс

рисува отсрещната  стена без  звук,

това е  краят  на  красив   романс,

тя  ще  си  замине  завинаги от  тук.

 

 

Само  сенките  сега  се пожелаха,

казал  всичко, той напрегнато  мълчи,

последен  миг, само сенките се сляха,

тя вижда светлините на своите сълзи.

 

 

Сбогом си  казват той  и  тя,

неловко тишината  между тях стои,

сбогом, повтори вятърът в нощта...

последните  секунди  часовникът брои.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Ники
    ,Галина!За това ,че споделихте!
  • хубав стих
  • Здравей ,малка фея Вилдан!Красота има навсякъде.Трябват само очи за това.
  • Дори и в тъгата има красота...
  • Здравей,Сеси!Благодаря за поздрава!Слушайки го прозрях(с помощта на текста),че всъщност ако е имало любов ,тя остава завинаги в сърцето и на двамата.Човешката душа,ако я оприличим на едно огледало,то няма да е равно ,а ще е пъзел от много парченца.Това са хората ,от живота ни,приятели ,любими,врагове.Всеки по определен начин ни е повлиял.Същото важи за останалите,ние също ги променяме.Хората умират,но паметта остава в живите.

    Здравей,Нина!Благодаря за отзива.Да има много тъга в стиха.Но и споделена истина.Така е в живота.Повечето от нас са го преживяли.Но дали искат да си го спомнят?

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...