Apr 1, 2011, 10:07 PM

Той и тя

  Poetry » Love
1.2K 0 9

 

                  Той    и   тя

 

 

 

Среднощен  час  и   крайна  гара,

експресът пътниците свои чака,

тихи  стъпки в бялото по тротоара

оставят те, прииждащи  от мрака.

 

 

Две фигури  до лампата се спряха,

той и тя -  една   отминала     любов,

устните   невярващи    мълчаха,

ще си кажат сбогом, вместо благослов.

 

 

Стар филм с  черно-бял каданс

рисува отсрещната  стена без  звук,

това е  краят  на  красив   романс,

тя  ще  си  замине  завинаги от  тук.

 

 

Само  сенките  сега  се пожелаха,

казал  всичко, той напрегнато  мълчи,

последен  миг, само сенките се сляха,

тя вижда светлините на своите сълзи.

 

 

Сбогом си  казват той  и  тя,

неловко тишината  между тях стои,

сбогом, повтори вятърът в нощта...

последните  секунди  часовникът брои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Ники
    ,Галина!За това ,че споделихте!
  • хубав стих
  • Здравей ,малка фея Вилдан!Красота има навсякъде.Трябват само очи за това.
  • Дори и в тъгата има красота...
  • Здравей,Сеси!Благодаря за поздрава!Слушайки го прозрях(с помощта на текста),че всъщност ако е имало любов ,тя остава завинаги в сърцето и на двамата.Човешката душа,ако я оприличим на едно огледало,то няма да е равно ,а ще е пъзел от много парченца.Това са хората ,от живота ни,приятели ,любими,врагове.Всеки по определен начин ни е повлиял.Същото важи за останалите,ние също ги променяме.Хората умират,но паметта остава в живите.

    Здравей,Нина!Благодаря за отзива.Да има много тъга в стиха.Но и споделена истина.Така е в живота.Повечето от нас са го преживяли.Но дали искат да си го спомнят?

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...