полинапет (Полина)
62 76
9 ene 2010, 0:14

Той - камъкът (2) 

  Poesía » Versos blancos
520 0 0

Души ме, пустият му камък!

Близък ми е...

По душа.

Не плаче с мене,

но хладният му пристан

дланите ми прикова.

Души ме!

С по-тежки от смъртна присъда въжета.

Души ме!

От непоносимост даже се самонамразих.

А пустият му камък даже не попита

дали ще има кой да ме завие нощем?

Души ме!

© Полина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??