полинапет (Полина)
62 76
Jan 9, 2010, 12:14 AM

Той - камъкът (2) 

  Poetry » White poetry
490 0 0

Души ме, пустият му камък!

Близък ми е...

По душа.

Не плаче с мене,

но хладният му пристан

дланите ми прикова.

Души ме!

С по-тежки от смъртна присъда въжета.

Души ме!

От непоносимост даже се самонамразих.

А пустият му камък даже не попита

дали ще има кой да ме завие нощем?

Души ме!

© Полина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??