полинапет (Полина)
62 76
Jan 9, 2010, 12:14 AM

Той - камъкът (2) 

  Poetry » White poetry
607 0 0
Души ме, пустият му камък!
Близък ми е...
По душа.
Не плаче с мене,
но хладният му пристан
дланите ми прикова.
Души ме!
С по-тежки от смъртна присъда въжета.
Души ме!
От непоносимост даже се самонамразих.
А пустият му камък даже не попита
дали ще има кой да ме завие нощем? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Random works
: ??:??