полинапет (Полина)
62 76
9 янв. 2010 г., 00:14

Той - камъкът (2) 

  Поэзия » Белые стихи
590 0 0
Души ме, пустият му камък!
Близък ми е...
По душа.
Не плаче с мене,
но хладният му пристан
дланите ми прикова.
Души ме!
С по-тежки от смъртна присъда въжета.
Души ме!
От непоносимост даже се самонамразих.
А пустият му камък даже не попита
дали ще има кой да ме завие нощем? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Все права защищены

Предложения
: ??:??