полинапет (Полина)
62 76
9 янв. 2010 г., 00:14

Той - камъкът (2) 

  Поэзия » Белые стихи
442 0 0

Души ме, пустият му камък!

Близък ми е...

По душа.

Не плаче с мене,

но хладният му пристан

дланите ми прикова.

Души ме!

С по-тежки от смъртна присъда въжета.

Души ме!

От непоносимост даже се самонамразих.

А пустият му камък даже не попита

дали ще има кой да ме завие нощем?

Души ме!

© Полина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??