Души ме, пустият му камък!
Близък ми е...
По душа.
Не плаче с мене,
но хладният му пристан
дланите ми прикова.
Души ме!
С по-тежки от смъртна присъда въжета.
Души ме!
От непоносимост даже се самонамразих.
А пустият му камък даже не попита
дали ще има кой да ме завие нощем?
Души ме!
© Полина Все права защищены