полинапет (Полина)
62 76
9.01.2010 г., 0:14 ч.

Той - камъкът (2) 

  Поезия » Бели стихове
451 0 0

Души ме, пустият му камък!

Близък ми е...

По душа.

Не плаче с мене,

но хладният му пристан

дланите ми прикова.

Души ме!

С по-тежки от смъртна присъда въжета.

Души ме!

От непоносимост даже се самонамразих.

А пустият му камък даже не попита

дали ще има кой да ме завие нощем?

Души ме!

© Полина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??