толкова много

17 dic 2007, 14:45

Poesía

540 0 10

Самотата ме докосва,
бавно сваля дрехите, лицето измива,
ръцете ми гали, тъй тиха,
а аз се страхувам.
Не спирай!
Това е историята, онази от рафта,
която четях до среднощ и се питах чия е...
Не спирай,
толкова дълго ме търси...
Вече не ме е страх,
изкушение...
познах те и все още дишам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

толкова много

Искате да прочетете повече?

Propuestas