violently (Ася)
69 895
17 dic 2007, 14:45

толкова много 

  Poesía
522 0 10

Самотата ме докосва,

бавно сваля дрехите, лицето измива,

ръцете ми гали, тъй тиха,

а аз се страхувам.

Не спирай!

Това е историята, онази от рафта,

която четях до среднощ и се питах чия е...

Не спирай,

толкова дълго ме търси...

Вече не ме е страх,

изкушение...

познах те и все още дишам,

потънах в теб и все още плача,

жива съм!

Сега сме само аз и ти,

толкова истински,

толкова заедно...

© Ася Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??