толкова много

Поэзия

639 0 10

Самотата ме докосва,

бавно сваля дрехите, лицето измива,

ръцете ми гали, тъй тиха,

а аз се страхувам.

Не спирай!

Това е историята, онази от рафта,

която четях до среднощ и се питах чия е...

Не спирай,

толкова дълго ме търси...

Вече не ме е страх,

изкушение...

познах те и все още дишам,

потънах в теб и все още плача,

жива съм!

Сега сме само аз и ти,

толкова истински,

толкова заедно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Това е историята, онази от рафта,
която четях до среднощ и се питах чия е...

2009-01-06T16:17:53+02:00
emiliana1 (Емилия)

Всеки твой стих е оргинален и неповторим...Поздравления!!!

2008-01-17T09:03:11+02:00
Ralina13 (Ралица Стоева)

Наистина не съм сигурна как мога да изразя възхищението си...само разширявам зеници и замирам!
Чудесна си!Чудесно ми допада душата ти!

2008-01-06T19:31:46+02:00
violently (Ася)

Благодаря на всички!

2007-12-22T18:12:42+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Добра си, -сега те чета за първи път- Въздействаща! Продължавай така

2007-12-18T19:31:34+02:00