Dec 17, 2007, 2:45 PM

толкова много

  Poetry
630 0 10

Самотата ме докосва,

бавно сваля дрехите, лицето измива,

ръцете ми гали, тъй тиха,

а аз се страхувам.

Не спирай!

Това е историята, онази от рафта,

която четях до среднощ и се питах чия е...

Не спирай,

толкова дълго ме търси...

Вече не ме е страх,

изкушение...

познах те и все още дишам,

потънах в теб и все още плача,

жива съм!

Сега сме само аз и ти,

толкова истински,

толкова заедно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е историята, онази от рафта,
    която четях до среднощ и се питах чия е...



  • Всеки твой стих е оргинален и неповторим...Поздравления!!!
  • Наистина не съм сигурна как мога да изразя възхищението си...само разширявам зеници и замирам!
    Чудесна си!Чудесно ми допада душата ти!
  • Благодаря на всички!
  • Добра си, -сега те чета за първи път- Въздействаща! Продължавай така

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...