30 abr 2016, 19:40  

Толкова просто, толкова сложно

  Poesía
1.2K 4 20

 

Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.

Последният беглец в затвор остава,
а времето е стръмен надзирател...
И ничия любов не заслужава
да изоставиш титлата Мечтател.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мечтите не може да има никакво препятствие!
  • "И ничия любов не заслужава
    да изоставиш титлата Мечтател."
    !!!
  • Христос воскресе, Младене! Носи винаги титлата Мечтател.
    Поздравявам те за успехите и участието ти в в последното издание на "Културна палитра" – април, 2016
  • Много точно казано - никой не заслужава да погребеш мечтите си заради него!
  • Да виждаш времето като надзирател, да се чувстваш затворник, не успял да избяга от затвора си, раздвоен от войнстващи звезди, да не си сътворил още най-загадъчното(харесваното) си произведение... И да си прикован към едно определение за себе си, което колкото и красиво да е ...е само една титла. Горд благородник на духа или отказваш се от човешкото измерение и съпреживяване сух и обезсълзен "конник без" ... сърце ?
    Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...