Толкова просто, толкова сложно
Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.
Последният беглец в затвор остава,
а времето е стръмен надзирател...
И ничия любов не заслужава
да изоставиш титлата Мечтател.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Да виждаш времето като надзирател, да се чувстваш затворник, не успял да избяга от затвора си, раздвоен от войнстващи звезди, да не си сътворил още най-загадъчното(харесваното) си произведение... И да си прикован към едно определение за себе си, което колкото и красиво да е ...е само една титла. Горд благородник на духа или отказваш се от човешкото измерение и съпреживяване сух и обезсълзен "конник без" ... сърце ?