Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.
Последният беглец в затвор остава,
а времето е стръмен надзирател...
И ничия любов не заслужава
да изоставиш титлата Мечтател.
© Младен Мисана All rights reserved.
Да виждаш времето като надзирател, да се чувстваш затворник, не успял да избяга от затвора си, раздвоен от войнстващи звезди, да не си сътворил още най-загадъчното(харесваното) си произведение... И да си прикован към едно определение за себе си, което колкото и красиво да е ...е само една титла. Горд благородник на духа или отказваш се от човешкото измерение и съпреживяване сух и обезсълзен "конник без" ... сърце ?
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
