Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.
Последният беглец в затвор остава,
а времето е стръмен надзирател...
И ничия любов не заслужава
да изоставиш титлата Мечтател.
© Младен Мисана All rights reserved.
Да виждаш времето като надзирател, да се чувстваш затворник, не успял да избяга от затвора си, раздвоен от войнстващи звезди, да не си сътворил още най-загадъчното(харесваното) си произведение... И да си прикован към едно определение за себе си, което колкото и красиво да е ...е само една титла. Горд благородник на духа или отказваш се от човешкото измерение и съпреживяване сух и обезсълзен "конник без" ... сърце ?
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
