30.04.2016 г., 19:40 2016-05-03T07:49:00+03:00

Толкова просто, толкова сложно

Поезия

1.2K 4 20

Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.

Последният беглец в затвор остава,
а времето е стръмен надзирател...
И ничия любов не заслужава
да изоставиш титлата Мечтател.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Елка (Елка Тодорова)

За мечтите не може да има никакво препятствие!

2019-03-06T21:32:38+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

"И ничия любов не заслужава
да изоставиш титлата Мечтател."
!!!

2016-05-05T06:08:31+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Христос воскресе, Младене! Носи винаги титлата Мечтател.
Поздравявам те за успехите и участието ти в в последното издание на "Културна палитра" – април, 2016

2016-05-02T19:23:15+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Много точно казано - никой не заслужава да погребеш мечтите си заради него!

2016-05-02T18:12:48+03:00
rosy88 (Росица Младенова)

Да виждаш времето като надзирател, да се чувстваш затворник, не успял да избяга от затвора си, раздвоен от войнстващи звезди, да не си сътворил още най-загадъчното(харесваното) си произведение... И да си прикован към едно определение за себе си, което колкото и красиво да е ...е само една титла. Горд благородник на духа или отказваш се от човешкото измерение и съпреживяване сух и обезсълзен "конник без" ... сърце ?
Поздрав!

2016-05-02T13:56:04+03:00