Толкова си бял
Гледам те и пиша стихове.
Толкова си бял.
И в мен всичко е бяло.
Караш ме да бъда добра.
Забравих лошотията.
Запратих я накрай света.
Гледам те и не проумявам:
Боже, защо си с мен?
Заслужавам ли те?
Ангел ли съм?
Или демон с ангелско лице?
Гледам те и нищо не виждам.
Толкова си благ и добър!
Ах, как ти завиждам!
Гледам те и пак ти благодаря!
За всичко!
Дори и че съществуваш, моя любов!
Толкова си бял.
И в мен всичко е бяло.
Караш ме да бъда добра.
Забравих лошотията.
Запратих я накрай света.
Гледам те и не проумявам:
Боже, защо си с мен?
Заслужавам ли те?
Ангел ли съм?
Или демон с ангелско лице?
Гледам те и нищо не виждам.
Толкова си благ и добър!
Ах, как ти завиждам!
Гледам те и пак ти благодаря!
За всичко!
Дори и че съществуваш, моя любов!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ванина Todos los derechos reservados
