ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
7 feb 2010, 17:27

Толкова си приличаме! 

  Poesía » Otra
583 0 5

                                                    Толкова си приличаме!

 

И аз,  море, съм като теб безкрайност,

а мойте мисли са препускащи вълни.

 С душа - необуздана тайна,

в която шепотът на вечността кълни.

 

Понякога съм люлка на тъгата

и заливът за приземени  птици.

На вятъра солен и луд крилата                      

рисуват върху моите зеници.

 

Понякога съм бурна като тебе,

вгорчена от подводнорифов  гняв,

тръпчива като закъснял   молебен,

прошепнат с плам от каещ се  монах.

 

Понякога съм мътно недоверие,

 което остри  раните на времето

в съдба тревожна, в сложно изкушение,

тъй както ти поглъщаш бреговете.

 

Когато блесна кротко виделееща,

вкуса на светли чувства опознала,

аз като тебе многозвучно пея -

аквамаринено изгряла.

 

Щом здрачът спусне елегична вечност

и сее с шепи  озвездени мъдрости

и аз, и ти, море, сме тъй далече

на слънцето от сипкавите къдри.

 

Но есента е още много млада,

затуй ще сбирам медното й ехо,

звучащо в кладите на листопада

и в диплите на сънното ти рухо.

 

И  все ще чакам общия ни час,

за да се гмурна и окъпя в синева,

в която любовта с безмълвен  глас

да сътворява твоята душа...

 

 

                                                       Диана  Загора

 

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??