Толкова те обичах, разбираш ли?
Обичах, когато се събуждаше до мен
и чувах гласа ти звънлив в шест сутринта.
И очите ти... очите ти особено на слънчева светлина,
да се губя в тях и да забравя Света.
А усмивката ти?! Ах, тази усмивка "невинна",
колко сърца е разбила.
Толкова те обичах, разбираш ли?
А ти все още мълчиш и мълчиш.
Толкова те обичам, не разбираш ли?
Макар тъй далечен да изглеждаш сега...