9 feb 2012, 0:10

Топлина

  Poesía » Civil
1.2K 0 0

Топлина

Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа.

С тебе ли съм, аз не съм самичка,
през ада, през потопа и в смъртта.
Надеждата остана ми едничка,
че щом повярвам, аз ще се се спася.

Порой от скръб сърцето ми залива,
снегът погребва ми скръбта.
Теб те няма, но любовта е жива.
Оттук нататък ще ме топли тя.

А.С.
8.2.2012г.

Поклон пред паметта на загиналите в с. Бисер
Бог да ги прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...