9.02.2012 г., 0:10

Топлина

1.2K 0 0

Топлина

Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа.

С тебе ли съм, аз не съм самичка,
през ада, през потопа и в смъртта.
Надеждата остана ми едничка,
че щом повярвам, аз ще се се спася.

Порой от скръб сърцето ми залива,
снегът погребва ми скръбта.
Теб те няма, но любовта е жива.
Оттук нататък ще ме топли тя.

А.С.
8.2.2012г.

Поклон пред паметта на загиналите в с. Бисер
Бог да ги прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...