9.02.2012 г., 0:10

Топлина

1.2K 0 0

Топлина

Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа.

С тебе ли съм, аз не съм самичка,
през ада, през потопа и в смъртта.
Надеждата остана ми едничка,
че щом повярвам, аз ще се се спася.

Порой от скръб сърцето ми залива,
снегът погребва ми скръбта.
Теб те няма, но любовта е жива.
Оттук нататък ще ме топли тя.

А.С.
8.2.2012г.

Поклон пред паметта на загиналите в с. Бисер
Бог да ги прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...