7 ago 2007, 22:51

Топлината на глината 

  Poesía
866 0 23

Знаете ли, глината говори в ръцете
на майстора-грънчар и колелото!
Със тях извайва прелестните съдове -
частици са поели от душата му.


Уюта си от слънце ни даряват
и греят в зимните и мрачни дни.
Светулки в мрака заблестяват -
изпечената пръст искри, искри...


От много векове е тъй заложено:
мъжът да бъде все на лов,
жената пред камината приседнала
приготвя ястиЯ във глина с любов.


От род на род се е предавала
и обичта  им е била целенасочена.
Огнището когато се стъкмявало,
традиция е станала, сега наложена.


С изпечената пръст сме пред камината -
опушена и стара е като света ни.
Насипваме винО, с любов наречено...
усещаме на глината  вкуса и аромата и.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??