7 авг. 2007 г., 22:51

Топлината на глината

1K 0 23

Знаете ли, глината говори в ръцете
на майстора-грънчар и колелото!
Със тях извайва прелестните съдове -
частици са поели от душата му.


Уюта си от слънце ни даряват
и греят в зимните и мрачни дни.
Светулки в мрака заблестяват -
изпечената пръст искри, искри...


От много векове е тъй заложено:
мъжът да бъде все на лов,
жената пред камината приседнала
приготвя ястиЯ във глина с любов.


От род на род се е предавала
и обичта  им е била целенасочена.
Огнището когато се стъкмявало,
традиция е станала, сега наложена.


С изпечената пръст сме пред камината -
опушена и стара е като света ни.
Насипваме винО, с любов наречено...
усещаме на глината  вкуса и аромата и.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ! огнище
    жена
    две очи жарава
    глината помни
  • Чудя се как съм пропуснала тази топла красота, Петинка,тя моята душа, дето се казва, от глина е сторена , а аз чак сега видях,стопли ме , разкраси ме този стих, усетих дори милите ти ръчички.Бог да те богослови, много те обичам и ти се радвам.

  • Защото много бързо те живях.
    Почти без дъх,през глинените пръсти.
    В неподходящо време - и от страх,
    че щом е подходящо - ще е късно.
  • Браво! Чудесен стих!
  • Глината... има памет...носи информация!
    РАзмислящ, истински стих, Петинка!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...