ТОПОЛАТА
До Дунав, на брега е нашата топола.
Бе кичеста, с тичащи лъчи в короната.
Във водите се оглежда снагата и гола
Шепнат си нашата песен - любовната.
Но вече камъните с други са сменени.
Течението ги отнасяло със своята душа.
Нови носела, когато имала проблеми
с вода, от пролетните бури придошла.
Макар смален, брега остава същия -
с пътеките, които водят до тополата,
но тя е вече остаряла и прекършена, ...