Топовете на Шипка са смълчани,
а тътенът – замрял от векове.
По подстъпа към този връх в Балкана
народ един съдбата си кове.
Топовете на Шипка пазят спомен
за дните на геройския подем.
За онзи вик, крещян с гърди свободни:
„Българийо, за тебе ще умрем!“
Топовете на Шипка тихо чакат
жадуван да настъпи този час,
когато изпълзяваме от мрака
и става „Глас народен – Божи глас“. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse