Топовете на Шипка
Топовете на Шипка са смълчани,
а тътенът – замрял от векове.
По подстъпа към този връх в Балкана
народ един съдбата си кове.
Топовете на Шипка пазят спомен
за дните на геройския подем.
За онзи вик, крещян с гърди свободни:
„Българийо, за тебе ще умрем!“
Топовете на Шипка тихо чакат
жадуван да настъпи този час,
когато изпълзяваме от мрака
и става „Глас народен – Божи глас“.
Обагрени в червено, като рана,
от зáлезните слънчеви лъчи
топовете на Шипка са смълчани.
Народът ни – и той – мълчи, мълчи…
© Анахид Чальовска All rights reserved.
