Топовете на Шипка са смълчани,

а тътенът – замрял от векове.

По подстъпа към този връх в Балкана

народ един съдбата си кове.

Топовете на Шипка пазят спомен

за дните на геройския подем.

За онзи вик, крещян с гърди свободни:

„Българийо, за тебе ще умрем!“

Топовете на Шипка тихо чакат

жадуван да настъпи този час,

когато изпълзяваме от мрака

и става „Глас народен – Божи глас“.

Обагрени в червено, като рана,

от зáлезните слънчеви лъчи

топовете на Шипка са смълчани.

Народът ни – и той – мълчи, мълчи…