6 nov 2021, 9:28

Топъл спомен за една приказна планета

  Poesía
443 0 0

Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.

Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата.
Вечер ни разказваше омайно приказки с отворена душа.
Слушаха я пеещите нощи. Мравките я слушаха дори.
Сгушени, мечтаехме си още баба да разказва до зори.

Ръсвах мерудия на филия, тичах си на воля по пръстта.
Тичах като истинска фурия с много други слънчеви чеда.
Времето – юначе – се обърна. Баба се превърна в тишина.
Поривът да плача, ме обгърна в тежката целувка на смъртта.

Баба се спомина като птиче. Къщата на село се стопи.
Споменът за нея ме облича в дрехи от неонови звезди.
Може би животът е монета, хвърлена към някого отвъд.
Баба ми е приказна планета, кретаща по скромния си път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...