6.11.2021 г., 9:28 ч.

Топъл спомен за една приказна планета 

  Поезия
5.0 / 2
323 0 0
Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.
Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата.
Вечер ни разказваше омайно приказки с отворена душа.
Слушаха я пеещите нощи. Мравките я слушаха дори.
Сгушени, мечтаехме си още баба да разказва до зори.
Ръсвах мерудия на филия, тичах си на воля по пръстта.
Тичах като истинска фурия с много други слънчеви чеда.
Времето – юначе – се обърна. Баба се превърна в тишина.
Поривът да плача, ме обгърна в тежката целувка на смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
  • Не ме забърквай в твоята история, на мелеща напразно воденица. Любим си. Аз любима на теория, на пра...
  • Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...

Още произведения »