6 нояб. 2021 г., 09:28

Топъл спомен за една приказна планета

442 0 0

Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.

Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата.
Вечер ни разказваше омайно приказки с отворена душа.
Слушаха я пеещите нощи. Мравките я слушаха дори.
Сгушени, мечтаехме си още баба да разказва до зори.

Ръсвах мерудия на филия, тичах си на воля по пръстта.
Тичах като истинска фурия с много други слънчеви чеда.
Времето – юначе – се обърна. Баба се превърна в тишина.
Поривът да плача, ме обгърна в тежката целувка на смъртта.

Баба се спомина като птиче. Къщата на село се стопи.
Споменът за нея ме облича в дрехи от неонови звезди.
Може би животът е монета, хвърлена към някого отвъд.
Баба ми е приказна планета, кретаща по скромния си път.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...