8 jul 2008, 18:54

Тормоз

  Poesía » Civil
1K 0 4

Не е ли възможно да спреш

да ме караш да мисля за теб.

Моите дни се топят като скреж,

влюбен съм; ще се пръсне моето сърце.

 

Мислиш си, че си имам много други.

Че те лъжа и говоря думи напразни.

Но вярваш ли, че всички са луди,

които те карат без смисъл да се дразниш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много трудно за възприемане ,или въобще невъзможно,от страна на въпросните!Разбирам те отлично!
  • Поздравления!!!Искрен стих!!!
  • И аз се усмихнах!
    Просто и покажи любовта си, и тя ще го усети със сърцето си!
    Хубав стих!
    Поздрав!
  • Ревноста не е добър приятел.
    А и ти внимавай с поводите които даваш
    Хубав стих, Перфанов!
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...