Не е ли възможно да спреш
да ме караш да мисля за теб.
Моите дни се топят като скреж,
влюбен съм; ще се пръсне моето сърце.
Мислиш си, че си имам много други.
Че те лъжа и говоря думи напразни.
Но вярваш ли, че всички са луди,
които те карат без смисъл да се дразниш.
© Явор Перфанов Всички права запазени