8 июл. 2008 г., 18:54

Тормоз

1K 0 4

Не е ли възможно да спреш

да ме караш да мисля за теб.

Моите дни се топят като скреж,

влюбен съм; ще се пръсне моето сърце.

 

Мислиш си, че си имам много други.

Че те лъжа и говоря думи напразни.

Но вярваш ли, че всички са луди,

които те карат без смисъл да се дразниш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много трудно за възприемане ,или въобще невъзможно,от страна на въпросните!Разбирам те отлично!
  • Поздравления!!!Искрен стих!!!
  • И аз се усмихнах!
    Просто и покажи любовта си, и тя ще го усети със сърцето си!
    Хубав стих!
    Поздрав!
  • Ревноста не е добър приятел.
    А и ти внимавай с поводите които даваш
    Хубав стих, Перфанов!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...