21 abr 2008, 16:39

Тост

  Poesía » Otra
740 0 3
Като неканен гост
нахлува в мене спомен
и сякаш празничен тост
дочувам в миг съдбовен.


Отронват се година след година
от броеницата на нашия живот.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри и добри.
Годините по нещо ни отнемат
и прости радости ни дават:
да срещаме приятели добри,
с твърдост и търпение
да вървим през делниците,
с радост и надежда
да чакаме празниците.
Животът е и труден,
и добър за този, който знае
как и със кого да го живее.
Да пием за живота,
дружбата и любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...