Apr 21, 2008, 4:39 PM

Тост

  Poetry » Other
742 0 3
Като неканен гост
нахлува в мене спомен
и сякаш празничен тост
дочувам в миг съдбовен.


Отронват се година след година
от броеницата на нашия живот.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри и добри.
Годините по нещо ни отнемат
и прости радости ни дават:
да срещаме приятели добри,
с твърдост и търпение
да вървим през делниците,
с радост и надежда
да чакаме празниците.
Животът е и труден,
и добър за този, който знае
как и със кого да го живее.
Да пием за живота,
дружбата и любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...