21.04.2008 г., 16:39

Тост

746 0 3
Като неканен гост
нахлува в мене спомен
и сякаш празничен тост
дочувам в миг съдбовен.


Отронват се година след година
от броеницата на нашия живот.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри и добри.
Годините по нещо ни отнемат
и прости радости ни дават:
да срещаме приятели добри,
с твърдост и търпение
да вървим през делниците,
с радост и надежда
да чакаме празниците.
Животът е и труден,
и добър за този, който знае
как и със кого да го живее.
Да пием за живота,
дружбата и любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...