21 апр. 2008 г., 16:39

Тост

741 0 3
Като неканен гост
нахлува в мене спомен
и сякаш празничен тост
дочувам в миг съдбовен.


Отронват се година след година
от броеницата на нашия живот.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри и добри.
Годините по нещо ни отнемат
и прости радости ни дават:
да срещаме приятели добри,
с твърдост и търпение
да вървим през делниците,
с радост и надежда
да чакаме празниците.
Животът е и труден,
и добър за този, който знае
как и със кого да го живее.
Да пием за живота,
дружбата и любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...