dressy (Зорница Николова)
218 595
3 jul 2008, 10:05

touch me 

  Poesía » Versos blancos
525 0 5

пусни щорите

да не ми влиза слънцето в очите

и тишината пусни

да вали в зелено

вървенето по земята

е онази част от деня

която подреждам по презумпция

другото е летене в облаците

за час

за ден

завинаги

няма нищо за разбиране

влизаш в секундите

и ги стискаш за гърлото

докато отпуснат захватката

после си правиш каквото поискаш

дъжд

светлина

любов

наказуеми са само грешките

при повтарянето

но тишината не винаги е зелена

не винаги се губиш в превода

не винаги страхът е само страх

като застанеш от правилната страна на водата

и пуснеш вътре хартиена лодка

ще ти се сбъдне едно желание

и ще полетиш - искаш ли

докосни ме

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??