touch me
пусни щорите
да не ми влиза слънцето в очите
и тишината пусни
да вали в зелено
вървенето по земята
е онази част от деня
която подреждам по презумпция
другото е летене в облаците
за час
за ден
завинаги
няма нищо за разбиране
влизаш в секундите
и ги стискаш за гърлото
докато отпуснат захватката
после си правиш каквото поискаш
дъжд
светлина
любов
наказуеми са само грешките
при повтарянето
но тишината не винаги е зелена
не винаги се губиш в превода
не винаги страхът е само страх
като застанеш от правилната страна на водата
и пуснеш вътре хартиена лодка
ще ти се сбъдне едно желание
и ще полетиш - искаш ли
докосни ме
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
