dressy (Зорница Николова)
218 595
3.07.2008 г., 10:05 ч.

touch me 

  Поезия » Бели стихове
523 0 5

пусни щорите

да не ми влиза слънцето в очите

и тишината пусни

да вали в зелено

вървенето по земята

е онази част от деня

която подреждам по презумпция

другото е летене в облаците

за час

за ден

завинаги

няма нищо за разбиране

влизаш в секундите

и ги стискаш за гърлото

докато отпуснат захватката

после си правиш каквото поискаш

дъжд

светлина

любов

наказуеми са само грешките

при повтарянето

но тишината не винаги е зелена

не винаги се губиш в превода

не винаги страхът е само страх

като застанеш от правилната страна на водата

и пуснеш вътре хартиена лодка

ще ти се сбъдне едно желание

и ще полетиш - искаш ли

докосни ме

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??