26 dic 2009, 16:56

Това е реалността

  Poesía
730 0 0

 

Виждал ли си майка със дете

Тя го носи в своите ръце

Тя приказки нежно му чете

Но какво ли се таи в нейното сърце

 

Мъжът пиян се връща в къщи

И започва скандалите едни и същи

Той крещи и удря наред

Поглежда детето с поглед свиреп

 

А жената от болка се тръшка

Усетила силата мъжка

За да може детето си да спаси

Подлага се смело на мъжките удари

 

А той не обръща внимание

Нито на нейното

                                                Нито на детското страдание

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...