Едвам престъпва в калната пътека,
цървули вързал със шарената връв.
Живот изпълнен със съдба не лека,
за жалост има го сред нас такъв.
Напразно търсим бащината къща,
останали от нея само руини.
От мокрия си фас дима поглъща,
до разрушените от времето стени.
В падналото огледало се оглежда,
пита се – какво животът с него е сторил.
Обръща се – изгубил всякаква надежда,
какъв шамар жестоко му е зашлевил. ...