25.02.2011 г., 10:45

Това живот ли е

622 0 0

Това живот ли е


Едвам престъпва в калната пътека,
цървули вързал със шарената връв.
Живот изпълнен със съдба не лека,
за жалост има го сред нас такъв.

Напразно търсим бащината къща,
останали от нея само руини.
От мокрия си фас дима поглъща,
до разрушените от времето стени.

В падналото огледало се оглежда,
пита се – какво животът с него е сторил.
Обръща се – изгубил всякаква надежда,
какъв шамар жестоко му е зашлевил.

Спомените ни от детството се връщат,
стада, поляни - детските игри.
Дърветата и те тревожно се прекършват,
кой природата така жестоко ни затри.

Забравили отдавна бистрите потоци,
с кристално чистите в тях води.
Обрасло всичко с бурени и смоци,
вината си е в нас, не се чуди.

Напразно търсим приятелите стари,
да спрем за сладка приказка като преди.
Поглеждаме и техните стени паднали.
Жалко, няма вече кой да ги гради.

Душата ни от болка ще се свива,
в сърцето бликат кървави сълзи.
Студена пот телата ни облива.
Това живот ли е – на колена да се пълзи.

22.02.2011 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...