Feb 25, 2011, 10:45 AM

Това живот ли е

  Poetry » Other
620 0 0

Това живот ли е


Едвам престъпва в калната пътека,
цървули вързал със шарената връв.
Живот изпълнен със съдба не лека,
за жалост има го сред нас такъв.

Напразно търсим бащината къща,
останали от нея само руини.
От мокрия си фас дима поглъща,
до разрушените от времето стени.

В падналото огледало се оглежда,
пита се – какво животът с него е сторил.
Обръща се – изгубил всякаква надежда,
какъв шамар жестоко му е зашлевил.

Спомените ни от детството се връщат,
стада, поляни - детските игри.
Дърветата и те тревожно се прекършват,
кой природата така жестоко ни затри.

Забравили отдавна бистрите потоци,
с кристално чистите в тях води.
Обрасло всичко с бурени и смоци,
вината си е в нас, не се чуди.

Напразно търсим приятелите стари,
да спрем за сладка приказка като преди.
Поглеждаме и техните стени паднали.
Жалко, няма вече кой да ги гради.

Душата ни от болка ще се свива,
в сърцето бликат кървави сълзи.
Студена пот телата ни облива.
Това живот ли е – на колена да се пълзи.

22.02.2011 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...