27 nov 2012, 14:51

Това, което искаха мъжете

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Красива, грациозна и свенлива,

тя бе това, което искаха мъжете.

Но не бе щастлива.

Преследваха я като дивеч. Спрете! -

крещеше в нея вътрешно сърцето.

И всеки нов поклоник отдалече

отблъскваше с презрение, додето

реши, че време е и тя

да срещне някак любовта.

Съдбата тук обаче изигра

поредната си лоша шега.

И ето че на хоризонта той

яви се с тъмнорус перчем

и станаха един тандем

с избрания за пръв път герой.

Той беше умен, прозорлив,

не беше даже антихрист.

Но затаил в душата злоба

и ревност като господар

над малката, невинната особа.

И с чувството на превъзходство

разказваше любовните си подвизи.

А тя се питаше дали това е робство

и как достойнството си да опази.

И ден след ден - накрая го намрази.

И после дълго тази хубавица

оплаква своя лош късмет.

Накрая се почувства волна птица

и свободата беше с вкус на мед.

Бленуваше спокойствие и радост

за свойта наранена младост.

И чак когато бели нишки

преплетоха се в черните къдрици,

научи се да бъде нито наивна, нито

да очаква случайността да я дари

със щастие. Научи се да търси,

да отстоява любовта и да се бори

за своята съдба.

Съдбата на обичана жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...