27 nov 2012, 14:51

Това, което искаха мъжете

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Красива, грациозна и свенлива,

тя бе това, което искаха мъжете.

Но не бе щастлива.

Преследваха я като дивеч. Спрете! -

крещеше в нея вътрешно сърцето.

И всеки нов поклоник отдалече

отблъскваше с презрение, додето

реши, че време е и тя

да срещне някак любовта.

Съдбата тук обаче изигра

поредната си лоша шега.

И ето че на хоризонта той

яви се с тъмнорус перчем

и станаха един тандем

с избрания за пръв път герой.

Той беше умен, прозорлив,

не беше даже антихрист.

Но затаил в душата злоба

и ревност като господар

над малката, невинната особа.

И с чувството на превъзходство

разказваше любовните си подвизи.

А тя се питаше дали това е робство

и как достойнството си да опази.

И ден след ден - накрая го намрази.

И после дълго тази хубавица

оплаква своя лош късмет.

Накрая се почувства волна птица

и свободата беше с вкус на мед.

Бленуваше спокойствие и радост

за свойта наранена младост.

И чак когато бели нишки

преплетоха се в черните къдрици,

научи се да бъде нито наивна, нито

да очаква случайността да я дари

със щастие. Научи се да търси,

да отстоява любовта и да се бори

за своята съдба.

Съдбата на обичана жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...