Nov 27, 2012, 2:51 PM

Това, което искаха мъжете 

  Poetry » Other
963 0 4

Красива, грациозна и свенлива,

тя бе това, което искаха мъжете.

Но не бе щастлива.

Преследваха я като дивеч. Спрете! -

крещеше в нея вътрешно сърцето.

И всеки нов поклоник отдалече

отблъскваше с презрение, додето

реши, че време е и тя

да срещне някак любовта.

Съдбата тук обаче изигра

поредната си лоша шега.

И ето че на хоризонта той

яви се с тъмнорус перчем

и станаха един тандем

с избрания за пръв път герой.

Той беше умен, прозорлив,

не беше даже антихрист.

Но затаил в душата злоба

и ревност като господар

над малката, невинната особа.

И с чувството на превъзходство

разказваше любовните си подвизи.

А тя се питаше дали това е робство

и как достойнството си да опази.

И ден след ден - накрая го намрази.

И после дълго тази хубавица

оплаква своя лош късмет.

Накрая се почувства волна птица

и свободата беше с вкус на мед.

Бленуваше спокойствие и радост

за свойта наранена младост.

И чак когато бели нишки

преплетоха се в черните къдрици,

научи се да бъде нито наивна, нито

да очаква случайността да я дари

със щастие. Научи се да търси,

да отстоява любовта и да се бори

за своята съдба.

Съдбата на обичана жена.

© Наташа Биразова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??