Това, което искаха мъжете
Красива, грациозна и свенлива,
тя бе това, което искаха мъжете.
Но не бе щастлива.
Преследваха я като дивеч. Спрете! -
крещеше в нея вътрешно сърцето.
И всеки нов поклоник отдалече
отблъскваше с презрение, додето
реши, че време е и тя
да срещне някак любовта.
Съдбата тук обаче изигра
поредната си лоша шега.
И ето че на хоризонта той
яви се с тъмнорус перчем
и станаха един тандем
с избрания за пръв път герой.
Той беше умен, прозорлив,
не беше даже антихрист.
Но затаил в душата злоба
и ревност като господар
над малката, невинната особа.
И с чувството на превъзходство
разказваше любовните си подвизи.
А тя се питаше дали това е робство
и как достойнството си да опази.
И ден след ден - накрая го намрази.
И после дълго тази хубавица
оплаква своя лош късмет.
Накрая се почувства волна птица
и свободата беше с вкус на мед.
Бленуваше спокойствие и радост
за свойта наранена младост.
И чак когато бели нишки
преплетоха се в черните къдрици,
научи се да бъде нито наивна, нито
да очаква случайността да я дари
със щастие. Научи се да търси,
да отстоява любовта и да се бори
за своята съдба.
Съдбата на обичана жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Биразова Всички права запазени
