Слънцето обгърнало е нежно традиционно белите им чела. И има жестока безметежност из въздуха в полята на Смъртта. И днес със изгрева видях ги... десетки, стотици вечни домове. Не по желание, но приютили близки, любови, спомени и страхове.
Защо родила съм се?! Все се питам... да нахраня червеите?! Да наторя пръстта?! Дали?! Защо?! Как безболезнено, да опитам дните си над земята да съкратя? Мамят ме утринните, източни лъчи и двете години, изсечени отпред. Дали някой за мен ще се натъжи?! Ще ме опише ли със стих от талантлив поет...
Безсмислено е всичко ТУК, разбирам, паметниците надиплени и те... не знам!? Все пак близките си не под мрамора намирам, а в сърцето си... то за тях е храм. И с мен споменът за тях ще си отиде и ще сменят и камъка дори. Отгоре ще се кипри мойто име и до близките в пръстта тялото ми ще лежи.
Това ли е?! За две шепи пръст ли е всичко?! Раждаме се, за да умрем?! А междуу двете години патетично опитваме се каквото можем да съберем.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
а в сърцето си... то за тях е храм."
Невероятен стих, Нели!!! И аз понякога си задавам тези въпроси...
Имаш шестица от мен!