Навън е мрачно, слънцето го няма
и облаци захлупват ни телата,
изтупваме душите си зловещо,
проклинаме, прогонваме злината.
И чакаме поредната си среща,
но бягаме от нея изтерзани,
уплашени от собствените грешки,
като бездомници сме разпиляни.
Объркваме се, в себе си се свиваме,
оплетени сме, не разбираме
на чувствата последната отплата,
това ли с теб поднесе ни съдбата? ...