Това ли е?
Навън е мрачно, слънцето го няма
и облаци захлупват ни телата,
изтупваме душите си зловещо,
проклинаме, прогонваме злината.
И чакаме поредната си среща,
но бягаме от нея изтерзани,
уплашени от собствените грешки,
като бездомници сме разпиляни.
Объркваме се, в себе си се свиваме,
оплетени сме, не разбираме
на чувствата последната отплата,
това ли с теб поднесе ни съдбата?
Това ли е? Сега горя на клада.
Това ли е? В затишие избяга.
Това ли е? На съзнанието вината,
притихвам в себе си, за теб съм непозната.
9. 03. 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
