1 jul 2014, 23:29

Tова ми дай 

  Poesía » De amor
433 0 0
На всички даде нещо... а на мен?
Ръцете ми от чакане пресъхнаха.
Приключихме. На яве и на сън.
Единствено душата ми издъхна.
Единствено сърцето ми кърви
с отворените рани от мълчание,
но даже да говориш – ме боли
и даже да си честен – съм предадена.
Обикна ме, а ставаше баща –
кое ти даде правото да искаш?
Защо ми обещаваше света,
когато любовта ти няма изходи?
А аз поех и твоята вина,
свещените обети се изпълниха,
платих ги с непосилната цена –
мечтата да е винаги отхвърлена.

На всички даде нещо... не на мен.
Сега настъпи време за сбогуване.
Отивам си! Не ме търси! Поне
това ми дай последно... Съществуване.



© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??